Някои са останали с впечатлението, че работя да повдигам самоучвствието на хората. Не мисля, че е така. С повдигане на самочувствието се занимават други, например козметичната индустрия. Също с повдигане на самочувствието много обича да се занимава онзи Малчо вътре в нас, за да компенсира своята неувереност. Той е готов на всичко, включително скъпи и болезнени пластични операции, за да се почувства харесван и тачен, и да придобие самочувствие. Ами ако нямаме пари за такава операция? И дори да имаме, кърпеното накрая винаги лъсва. Естествено е да искаме да сме привлекателни, но кой е успял да се пребори с природата? Кой е успял да излъже времето? Каквито и кремове да използваме, бръчките накрая побеждават. Ами ако просто сме със семпла външност, която не подлежи на коригиране? Ами ако сме обикновени, неизвестни членове на средната класа? Ако не сме душата на компанията, ако притовополжният пол ни отминава, ако умът ни е бавен като «Трабант» и имаме говорен дефект? Откъде да черпим тогава самочувствие?
Аз казвам да оставим непосилната битка за самочувствие и да се заемем с трайно разрешение на неувереността и страха. Казвам да се видим с нови очи.
Сега учените са открили психично заболяване, за което е характерно, че заболелият вярва, че е ужасно грозен, че е чудовище. Много от жертвите на това разстройство са с приятна външност. Цитира се случай, в който една девойка с това заболяване, вярвала, че носът й е изключително грозен и молела семейството си да й осигури парите за пластична операция. Майка й се съпротивлявала като казвала, че това няма да даде резултат, защото дъщеря й и след операцията няма да се харесва. Но момичето толкова настоявало, че накрая семейството събрало парите и операцията била направена. То било щастливо, казало, че проблемът му е разрешен, много се гордеело с новия си нос, но това траяло два месеца. Полека-лека то отново повярвало, че е грозно и болестта се завърнала с пълна сила. Козметичната промяна не променила образа, който имало за себе си.
Аз казвам да се видим с нови очи и те да са очите на Бога. Той обича всички еднакво – хубави, грозни, добри, лоши, богати, бедни, умни, глупави, гении и мижитурки. Твърдо вярвам, че това е възможно, не, гарантирам, че е възможно, защото се позовавам на личния си опит.
Не казвам да се понадуем, да се понаперчим, нито да извличаме съмочувствие от някакви свои качества, а да се приемем с всичките си качества, без да се съдим и сравяваме с някого или нещо.
Казвам да се обикнем безусловно и всички техники, които давам служат на тази цел. Също така постоянно обръщам внимание на това да пазим любовта си чиста, което ще рече – спокойна, дълбока, несебична, безусловна.
Ако я поддържаме такава, тя има силата да излекува живота ни, да ни избави от страха и несигурността навеки, и най-накрая да ни разкрие истинската ни самоличност - тази на синове и дъщери Божии.

В продължение на мнението ми от предишния постинг. Моля да бъда разбрана правилно. Смея да твърдя, че съм жена, която се е радвала и радва на мъжкото внимание. Считам и че съм поне средно интелигентна, а и не съм грозна, т.е. имам самочувствие. Въпреки това прилагам методите на novienergii върху себе си. След прилагането на тези методи моето физическо самочувствие не се е променило, то е все така на лице :), но у мен се промени врярата в мен и в средата, в която живея, хората, с които общувам. Аз станах по- търпелива, по- честна, по- осъзната. В мен се разви онова ясно виждане за нещата и обстоятелствата, което ми помогна да не соча хората с пръст, да не ги обвинявам, а да се опитам чрез моята осъзнатост да повлияя върху грубостта, невъздържаността, яростта, т.е. върху онзи Малчо, който е "агресора" в нас. Също така повлиях и на другия Малчо, този който вечно се самосъжалява и самобичува. Този, който ни кара да приемем, че заслужаваме да ни се случи нещо лошо, защото не сме заслужили да получим нещо по- добро. Промяната на това скимтящо същество ми помогна да разбера, че не Бог е Този, който ни наказва, а сме самите ние. Не Бог е Този, който ни мрази, а сме отново ние. Не е Бог Този, който ще ни каже, че сме грозни, а е онова същество в нас, което ще приеме това, че е така и е даденост. И не на последно място, Бог няма да ме накаже затова, че моите разбирания за християнството, не са като разбиранията на друг. Няма да ме посочи с пръст и да ми каже:"Ти си грешна?" Кой е този Бог, който го казва? Моят не е. Моят Бог не наказва, не обижда, не определя кое е правилно и кое грешно, защото онова което е правилно за теб скъпа "анонимен", не значи, че е правилно за мен /за друг/ и обратното. Кой ги определя тези неща? Бог или ние? Християнството, вярата ни в Бог или отново ние!? :)))

благодаря, за повдигнатия въпрос. Споделям мнението ви
Това, което ние мислим за себе си - е точно това, което другите виждат в нас. Ако се мислиме за грозни - изглеждаме грозни, дори да сме красиви. Защото ни липсва вътрешната светлина, която идва от любовта към самия себе си.

много добро попадение за "малчовците". И аз си ги обичам моите, за да не ги оставям уплашени и самотни. Живеем си в хармония с тях - без да забравяме че съществуват и имат нужда от нашата топла обич и грижа. Точно това, което новиенергии съветва за тях, го прилагам и аз.

че безусловната любов е в състояние да твори чудеса.