И така, Човекът, който се научил да обича себе си, узнал важната истина, че в него живее едно дете-върколак, което уж е малко, слабо и безпомощно, но е способно на мигновенно страховито превращение, когато се почувства притиснато до стената. Разбрал, че гневът и омразата му са резултат именно от това излязло от историите за вампири и върколаци преобразяване, и че ако иска да е в мир със себе си и света, не трябва да му позволява да се случва. Как? Като обича неспирно детето, като му говори нежни слова и го предразполага. Нали именно с любовни думи успял да го успокои и приспи, така че то се гушнало в него и всички проблеми се стопили. Значи това е начинът, рекъл си Човека, как не съм знаел! Ще му говоря на това дете в мен, ще го галя и прегръщам, и то никога вече няма да се превърне в онзи звяр, ох, даже не ми се иска да си спомням за него. Дааа, това бил верния път. Блаженствал Човека в любов към детето, говорел му «обичам те, мило мое дете, знай, че си винаги в обятията ми и т. н.» и жънел обилни резултати. Успокоил се, почувствал увереност и сила, даже започнал да преподава този метод на разни хора, главно жени, които били възприемчиви към подобни «Ню ейдж» практики. Детето се радвало на света и Човека сякаш се подмладил, припомнил си детството, невинните игри и забавления. Така вървели нещата гладко като по учебник, докато един ден незначително уж събитие не преобърнало всичко с главата надолу. Пресичал нашият човек улицата много съзнателно на пешеходна пътека зебра, ала не бил стигнал средата, когато го връхлетял автомобил, без да се интересува от закони и предимства. Хукнал Човека да се спасява, а отвътре му кипи, та щом се озовал в безопасност на отсрещния тротоар, запратил яка майна подир безгрижно отдалечаващата се кола. Това бил края на идилията. Детето изчезнало някъде, а звярът ръмжал и тракал със зъби по цели дни, и се оглеждал наоколо за жертва. Е, не бил онзи страховит, огромен върколак от едно време, бил да речем върколак размер М, но нима това утешавало Човека, който бил повярвал, че наистина се е научил да обича себе си и света, че е намерил отговора на всички проблеми? Ама тая работа край няма, думал си мрачно Човека, какво ми стана, мислех, че съм го пенсионирал оня вампир, а той пак изскочи! Защо така, бе Господи, жалвал се Човека, уморих се вече, не знам какво да правя, май нищо не работи. И решил да изпадне в депресия, та да накаже и себе си, и Бога, затова че е направил живота толкова труден и че в света няма справедливост. Изкарал ден-два, може да е било и седмица-две в депресия, наслаждавайки се на пълно отчаяние и безизходица, но тъй като нищо не се променило, а пък нашия човек бил с практичен ум, започнал бавно и уж без желание да се връща към живота, обаче все още сърдит на всички и най-вече на Бога. Няма да Го търся, няма да Го питам за нищо и с никакви любови няма да се занимавам повече, мърморел си той уж тихо, но достатъчно високо, че да го чуе Господ. И един ден най-сетне излязъл да се поразходи в парка. Минава покрай детска площадка и гледа две деца се люлеят на една от онези люлки, дето представляват греда балансирана по средата, а децата седят в двата й края. Издигне се едното дете, а другото отива надолу, после другото се издигне, а първото слиза и така – ту надолу, ту нагоре, ту единия, ту другия. Гледа ги Човека и това му напомня за нещо, но не може да се сети за какво. А после едното дете слиза от люлката и я яхва друго, много по-едро дете и хоп, люлката се удря в земята под тежестта му и вече не може да се вдигне, а отсрещното дете си остава нависоко, това не му харесва, дострашава го, защото е наклонено напред и едва балансира, и накрая започва да хленчи и да иска да слезе. Човека зяпнал. «Ама това съм аз, тая люлка е в мене - рекъл си той смаян, - ту любов, ту омраза за равновесие, ама аз реших да наблегна на любовта, като че ли в този свят може да има само по едно, да е само светло, или само топло, или само хубаво и приятно. И ето какво стана, катастрофирах, люлката ми запецна в неизгодно положение, и аз сега мрънкам и искам да сляза от нея.» Така се впечатлил човека от своето прозрение, че се отпуснал на най-близката пейка току до една млада дама с кръстосани крака и къса пола, почти й седнал в скута, таке че тя възмутено хвърлила фаса си, рипнала и се отдалечила тракайки ядно с токчета. Обаче нашият човек нямал време за никакви отклонения. Кълбото на прозренията му продължавало да се развива с шеметна скорост. Видял той, че отново се бил разделил на половини – добра и лоша; че обичал добрата, а лошата не харесвал, дори се страхувал от нея; че очевидно любовта му била доста условна и непълна. Ми то какво се оказва тогава, дивел се Човека, че трябва някак си да включа в сметките и онзи дивак, ох да ме прости, не исках това да кажа, онзи мой негативен аспект. И като казал «мой аспект» някак естествено потънал в себе си, видял този ръмжащ и зъбещ се свой аспект и… го заговорил. «Какво искаш ти, защо не се откажеш от тези игри, ту си дете, ту си, извинявай, варан озъбен?» «Няма да се откажа» отвърнал намусено аспектът. «Защо?» опитал пак Човека? «Защото така ми и е кеф!» изсмял се безочливо аспектът. И тогава зазвучал смях. Някой в Човека се смеел гръмогласно, явно искрено се забавлявал. И преди да разбере какво става, Човека се разсмял на глас, защото това бил неговия смях, идващ отдълбоко, от едно място, което е отатък детето и звяра. «Аз съм любов – звучало в ушите му, - но аз съм и омраза.» Стреснал се малко от тези кощунствени слова, нали до вчера си повтарял «аз съм любов, аз съм ангел, аз съм Бога», но смехът пак избухнал в него и удавил страховете му. И така, ходи нашият човек из къщата, повтаря «аз съм омраза», отвътре му се надигат ругатни не по нечий адрес, а просто за кеф, да изрази себе си, а после се залива от смях. Избълва псувня, сетне избухне в смях. Ей Богу, говори си той между две подобни изпълнения, не мислех, че ще дойде ден вместо свети мантри да редя ругатни и това да ми харесва. Ето какво се случило след това: Човекът сякаш разперил ръце и прегърнал Любовта и Омразата, Любовта отляво, Омразата отдясно. Камък му паднал от плещите. Вече нямало с кого да се бори, от кого да се пази. Колко леко му станало, как му просветнало, какви благодарствени химни запяло сърцето му. От този момент той се преименувал на Човека без проблеми и учел хората колко е лесно да станат и те хора без проблеми, ако само спрат да виждат навсякъде лошо и добро, а най-вече в себе си. Мислите си, че историята приключва тук ли? Грешите, историята продължава, но тя вече е история на Човека без проблеми. В някой следващ постинг ще я разкажа.

Удивителните пирамиди в Египет не са строени от фараоните!

това е по важно от онова

Не знам кое е "това" и кое е "онова", но знам, че ако не сложа ред в собствения си дом, няма кой да го направи вместо мен, а най-малко атора на пирамидите. Сигурно ще се съгласиш.

Очаквах тази статия и ти благодаря, че я продължи. Аз съм Борислав. Горе-долу и при мен стават по този начин нещата - само че аз спрях да им обръщам внимание. Гледам да се фокусирам настоящето и да живея в хармония. При мен двете неща - положително и отрицателно сякаш се допълват - не знам точно как да го обясня или знам. Положението ми е следното: Аз имам страхотна работа, която обичам. Имам и невероятен вътрешен покой. Уви само най-близките могат ме вдят от тази тишина и хармония и то когато си пожелаят - същото се отнася и за мен - спрямо тях. Много обичам брат ми и снаха ми - наистина ги обичам и уважавам, те мен също - но понеже работим заедно и са ми шефове - нещата стават доста сложни. Не знам как, извън работата, едва ли нещо друго може да ме извади от тази хармония и топлеща тишина в която се намирам. Много е особено - хем съм тишина и хармония, хем не съм. От време на време пускам звяра на свобода - така де, да се налудува и тук говоря за обществото, но после винаги без проблем му свивам сармите. Много е объркано и все още не мога да го осъзная. Но тишината и хармонията в мен са факт. Просто се отпускам по течението на нещата. Вече от 10-ива години вървя по пътя на най-малкото съпротивление, както електричеството, водата, корените на растенията и т.н. Трябва ми повече да се наблюдавам и разучавам като страничен човек, но засега ми е недостижимо.

Още един път благодаря. Със здраве :))) Очаквам следващата статия с нетърпение.

Щом като чувстваш, че при теб положителното и отрицателното се допълват, значи разбираш за какво говоря. Следващата стъпка може би ще бъде да ги слеем, така че въобще да няма положително и отрицателно, а само ЕДНО. Ще напиша следващия пост, когато има развитие при мен, каквото и да е то, в каквато и да е посока. Развитие в смисъл на продължение на описаното в статията състояние. А чувствам, че наближава.

Страхотнооооооооооо! Много ми хареса!

Благодаря. Считай, че е специално за теб.

Тъкмо съм в страхотна дупка. Не знам как става, но като че ли с магия правя точно на обратното на това, което съм - неща, които никога не съм си и помисляла да правя, сега се изляха от мен като порой. Засегнах хора, които не заслужаваха, а най-важното, Егото ми се е скрило под масата, хленчи и ме гледа с нажалени очи. Бих искала да върна времето и променя нещата, ама - не.
И ето, че в търсенето на помощ попаднах пак на теб, Петре. И точно навреме.Търсех причина да се държа по един и същ начин в еднакви ситуации и толкова зациклих, че забравих, че всички избори ги правим в момента. Благодаря ти! Помогна ми да спра да се гърча, да си простя в голяма степен и да опитам отначало.
Очаквам продължението с нетърпение.

Благодаря. С обич. И аз очаквам продължението.

Скъпи Петър, аз съм Емил, твой ученик. Научих много от теб, като по-голямата и по-важна част от урока ти е отвъд думите. Казвал съм ти го и друг път-от теб струи невидимо и дълбоко вълшебство. Това вълшебство е Безусловната Любов, която канализираш към света. Недуална, хармонична и балансирана Свръх Светлина, която лекува полярностите, за които говориш по-горе. Затова полярностите при теб вярвам че са моментни и моментално се балансират от Високото и Чистото. Колкото по-трансформиран, по-осветлен е човек, толкова по-мощен е потокът Безусловна любов през него. Толкова по-рядки и мимолетни са пристъпите на несъзнателност, в които махалото на Зеланд или болковото тяло на Толе може да го свари неподготвен. Дуалното изживяване в дуалната, небалансирана и нехармонична енергия на еуфория-гняв можем да разтворим само с недуална и хармонична енергия от Светлината. От теб съм се учил да канализирам, затова си позволявам да поздравя теб и читателите ти с този скромен постинг. Пиша го в състояние на канализиране на Безусловна Любов към теб, работата ти, хората от духовната ви общност. По-опитните ще вникнат в енергията на текста и ще усетят посланието ми. Казвам усетят, защото Безусловната Любов не може да бъде разбрана, а само изживяна. Споделям, че съм все още твърде податлив на несъзнателност в дадени моменти и добре познавам пристъпите на „онова” съзнание, което с търпение и любов лекуваме и трансформираме. Когато изживея подобно „отстъпление” просто си казвам – канализирам Безусловна Любов. Прощавам си за моментната несъзнателност и невнимание. Приемам се такъв какъвто съм, прощавам си за това, че в момента мога само толкова. И канализирам Безусловна Любов. Виждам блога ти, книгата ти, читателите ти и учениците в колона от Безусловна Любов. Вникнете моля във вибрацията на текста ми. Бъдете Благословени в Безусловната Любов. Благодаря ти за всичко, Петър. Никога няма да забравя атмосферата.

Благодаря ти за това, че бе до мен, до нас, като лекар и като приятел в един от най-трудните моменти за семейството ми. Благодаря ти за осъзнатостта, за скромността, за любовта. Радвам се на увереността и непоказния авторитет, с който говориш (четох и сайта ти lira.com). Очевидно си стъпил здраво ня пътя си и вървиш непоколебимо по него. Искам да коментирам една фраза, която използваш по-горе: "Прощавам си за моментната несъзнателност и невнимание". Ако има нужда от прошка, значи е имало и прегрешение. Можем ли да направим следващата стъпка към безусловната любов и да се откажем от идеята за допусната грешка, прегрешение, слабост, така че и необходимостта от прошка да отпадне. Когато си в хармония със себе си не се налага да си прощаваш за каквото и да било. Прегръщаш се, обгръщаш се, приемаш без усилие своите проявления както океанът приема всички реки и не се препълва. Това значи да се отдадеш на реалността, както казва Екхарт Толе. В това отдаване ти се стапяш, разтваряш се и вече няма кой да прощава. Пожелавам ти го от сърце, ако и ти го искаш.

Благодаря за добрите думи и подкрепа към скромната ми работа. Разбира се че коментара ти по-горе е съвсем основателен. Въпрос на ниво на съзнание, на степен на осъзнатост е да не се налага да си прощаваш, тъй като приемаш себе си с безрезервна любов и състрадание. Повече от ясна и очевидна концепция. Учудващо е колко простички са най-могъщите Истини. Учудващо е до каква степен се е оплело в ума човешкото съзнание и колко трудно ни е да виждаме очевидни неща. Отнемат ни години да интегрираме и направим част от себе си дадени Истини. Другото което ме удивлява е че Учението всъщност е едно, независимо от нюанси, школи и гледни точки.

Това за оплетеното в ума ни съзнание е много вярно. Заплитаме се и губим перспектива, не виждаме гората заради дървото. Затова са книгите, учителите, приятелите - да ни напомнят.

Здравей! Не съм много съгласна с теб. Мислиш ли, че за това е сътворен човека, да приема и Любовта и Омразата? Да съжителства с двете под един покрив? В същност може ли човек да служи на двама господари? И не е ли казал Бог - "бъдете съвършени"?
И ако Бог иска от нас съвършенство, то значи ли да се примирим в онази част в нас, която е нелюбов, недоброта, несъвършенство?
Съвършенството съдържа в себе си идеята за съвкупност само от положителни неща - добри, хармонични, чисти, превъзходни.
Защо да приемам тъмнината и да я карам да съжителства със Светлината? Светлината е винаги по-силна и побеждаваща, и ако тя все още не е победила звяра в теб...то замисли се къде е проблема...едва ли е в самата светлина...а по-скоро дали я пускаме достатъчно в нас, за да извърши очистващото си дело.
Приятелю, не подслонявай у себе си Омразата заедно с Любовта, двете не могат да съжителстват заедно в хармония. Никога не можеш да обединиш Светлината и тъмнината в едно, когато слънцето изгрее, ноща просто си отива, нали?
Тъмнината може да се победи изцяло! Не е нужно да я приемаме за да постигнем душевен мир.
Злото, Омразата, Тъмнината МОГАТ да се победят! Но не и по начина, по който си опитвал до сега. Не и с опитване, усилия на волята, себеконтрол, самоусъвършенстване, медитации, мантри...
За победата над Злото трябва да получиш сила, която е вън от теб, Божествена, от самия Творец, която е по-голяма от твоята, по-мощна от всичките ти напъни и усилия за себепромяна. Защото това което вършиш ш козметика, пластична хирургия.

Но това от което се нуждаеш е сърдечна трансплантация - трябва ти ново сърце и то е ДАР от Бог, а не се изработва от теб самия.

Защото Неговата сила в теб може да победи всяко зло и всяка омраза. Защото Той дава НОВО СЪРЦЕ. Когато го получиш, ще разбереш, че човешките усилия са винаги безплодни, а промяната идва от Бог.

Съгласен съм, че промяната идва от Бог. Но какво да правят атеистите или онези, чиято вяра в Бога е слаба? Нима те са осъдени на страдание и в този живот и в отвъдния? Аз вярвам, че Бог в милостта си дава възможност на всички да открият своя метод за вътрешна храмония и щастие. Може да си атеист, но когато искрено и разумно се стремиш към "съвършенство", накрая стигаш до него и то с Божията помощ, без задължително да вярваш в Бога или да следваш някоя религия. Вярвам, че Бог е във всеки от нас и това ни прави творци на живота ни. Разбирам, че вашите убеждения са различни от моите, но нека не позволим на разликите в мненията да ни противопостави, защото и двамата сме деца на един Родител, пък и аз нито ще променя вижданията си, нито имам желание за идеологически спор. Желая ви светлина и сбъднатост, така както вие ги разбирате.

Радвам се, че споделяш мнението, че промяната идва от Бог. Така е! Ако Всемогъщия не промени нашето сърце, то кой? Човешките услия са безплодни, могат да се сравнят само с козметика. А Бог казва, че иска да отнеме каменното ни сърце и да ни даде ново- меко, добро, богоподобно, пълно с истинска и неподправена любов.
Не ме разбирай погрешно, аз не искам нито започвам идеологически спор, всичко което казвам е преживяно лично от мен и имам желание да го споделя, не е нужно да се съгласяваш с мен. :))
Била съм и в двете позиции- позицията на самоусъвършенстване и позицията на усъвършенстване от Бог. Разликата в резултатите е огромна. Преди да оставя усъвършенстването си в ръцете на Бог, преминах през същите мисли и борби, които ти преживяваш сега. Имах силен стремеж за промяна, но резултата постигнат с моите собствени усилия беше хилав, временен, неудовлетворителен. Не можех да разбера защо е така, докато не прозрях, че човешките усилия са недостатъчни за една истинска промяна на сърцето. Човек просто не може да се самопромени! И то трайно и из основи. Затова спрях да се опитвам да бъда добра и любяща и започнах да се концентрирам на Бог, характера му, да прекарвам повече време в общение с Него, да размишлявам и да се храня със Словото Му. Полагах усилия не да се самопроменя, а да прекарвам повече време в опознаване на Съвършенството и Любовта. И както знаем - с какъвто се събереш, такъв ставаш. Едва тогава започна истинската промяна в мен и то без да полагам усилия за нея - просто контакта, общението с Бог извършва своето дело на очистване, тихо и незабележимо...докато една сутрин не си дадеш сметка, че вече си друг човек.
В същност, абсолютно никой не е лишен от възможността за тази промяна, не е толкова сложно, но е важно да има вяра в Бог и Той да бъде поканен в живота ни, защото Бог просто няма как да започне промяната в нас, ако не сме Го поканили, нали? Желая ти да разбереш от опит що значи сам Бог да промени сърцето ти. Поздрави!

Трябва да копнееш за истината и да я търсиш. Всеки я намира по различен път и чрез различни методи, но това е само защото сме на различно ниво на осъзнаване. Прегръщайки любовта и омразата и всички свои аспекти, всъщност прояваваш своята божествена същност. В основата е само любов. И за да прегърнеш омразата ти я прегръщаш с любовта си. Когато приемеш всичко и доброто и лошото разбираш, че всичко е светлина и такова разделение не съществува. Всичко , което ни заобикаля е покана за растеж.

Така виждам и аз нещата. Има и още: когато прегърнеш и любовта и омразата, преминаваш отвъд тях - в божественото естество, което не може да бъде описано и няма име. Това естество стои отатък нашата представа за добро и зло, отвъд дуалността. Не мисля, че Бог е добър в човешкия смисъл на думата, иначе нямаше да допуска толкова страдание по Земята. Мисля, че е естествен и в тази естественост са сбрани в едно космическа доброта, справедливост и безусловна любов, които предстои да опознаем, когато преминм отвъд добро и зло, светло и тъмно, правилно и погрешво. Това е да си съвършен като Бога, твоя Отец, както изисква Христос. Иначе си оставаме в махалото на емоциите.

Здравей Петре. Тези дни попаднах на една книга, която много ме впечатли. Бих искала да я прочетеш. Не бързай да я отхвърляш, книгата е кратка, аз я изчетах за един ден. Гарантирам ти, че ще научиш много нови неща. :)) Поздрави!

http://ekipirane.com/books/christian%20books/S/svetlinata,%20koiato%20beshe%20tamnina/sadarjanie.html

hiya novienergii.blog.bg admin found your website via search engine but it was hard to find and I see you could have more visitors because there are not so many comments yet. I have found site which offer to dramatically increase traffic to your blog http://cheap-mass-backlinks.com they claim they managed to get close to 4000 visitors/day using their services you could also get lot more targeted traffic from search engines as you have now. I used their services and got significantly more visitors to my website. Hope this helps :) They offer best <a href=http://cheap-mass-backlinks.com>services to increase website traffic</a> Take care. Richard