Сигурно си мислите, че след като Човекът, който се научил да обича себе си съумял да се помири с онези свои качества, които до тогава смятал за слабости и дори да ги използва за увеличаване на любовта си, та сигурно си мислите, че след тези забележителни духовни успехи той е намерил щастие и покой. Така и трябваше да стане, но един ден както си повтарял обичайните утвърждения «Аз обичам себе си, аз се уважавам, аз се приемам такъв, какъвто съм, аз се тача и милея за себе си», изведнъж чул отчетливо как един глас в него казал: «Не е вярно, мразя се!» Нашият човек се шашнал, ама как така, откъде е този глас?! Пак заповтарял хубавите неща и тъкмо взел да набира инерция, гласът отново прозвучал «Мразя се, мразя се!» Ами сега?! Щом си каже «Обичам се» , гласът отвътре напук заявява «Не е истина, мразя се!» Така ли, ядосал се човекът, чакай да видиш ти – и запретнал ръкави, наизвадил познатите утвърждения и започнал да стреля с тях по своя тайнствен противник, но онзи не се давал, на всяко «Обичам се» отговарял с «Мразя се», което отеквало като изстрел, изплющявало като плесница и вкарвало човека във все по-голямо объркване. И дори почуствал физическа болка сякаш наистина някой го зашлевил отново и отново, само че болката не била по лицето, а някъде в слънчевия сплит. Кой си ти бе, негодувал човекът, що ми проваляш практиката, що ми пречиш да се обичам и да ми е хубаво и радостно? Отговор не последвал, гласът мълчал. Замислил се човекът дали да не приплаче отново на Бога за съвет, но си спомнил, че всеки път Бог му посочвал очевидни неща, за които просто не се бил сетил и си рекъл, я да не бързам, я да вникна аз в тази ситуация, може и сам да намеря отговор, така де, не съм Му само аз на Бога. И започнал да размишлява, да анализира и да изследва, което е естествената функция на една Дева, т. е. идвало му отръки. И понеже чувствал онази тъпа болка в слънчевия сплит спрял се на нея, потънал в нея все по-дълбоко и по-дълбоко, и изведнъж какво да види – най-отдолу седи едно същество, мъничко, разплакано, седи и се жалва, нещо нарежда. «Кой си ти?» запитал предпазливо човекът. «Аз съм малък, тъжен, слаб и безпомощен» отвърнало съществото и вече не спряло - оплаква се, подсмърча и дори пролива по някоя сълза. Не му харесало на нашия човек да слуша такова самоокайване, досрамяло го заради съществото и го смъмрил: «Я се стегни, засрами се, какво хленчиш като някоя баба, спри да цивриш и се дръж като мъж!» И какво мислите, се случило? Съществото се разтреперило, свило се още повече, аха и да изчезне, но в следващия миг с него започнала да става една странна и страшна трансформация, то изведнъж разкършило рамене, възправило се като върколак, изревало свирепо, и в този рев ясно прозвучали думите «Мразя ви всички, мразя и себе си!». Но вече не някой друг говорел гневните думи, а самият човек, виждал се като малко момче, което, порицано и упрекнато от възрастните, че проявява слабост, и не можейки да се защити, крещи към тях и към себе си горните слова на ненавист. Разбрал човекът, че си има взимане даване със своето минало, което още било живо в него. Разбрал също, че макар любовта му да изглеждала съвършена, тя все още не можела да достигне дълбоко долу, където живеело онова дете-върколак. И че трябва да се обича още по-силно, по-цялостно и по-пълно, за да повярва детето, че най-сетне е прието, че наистина е обичано и може да забрави страха и гнева, та да стане едно безгрижно и радостно дете, каквито са децата обикновено. А пък върколакът да си замине там, откъдето е дошъл – в историите за върколаци. И започнал нашият човек да говори директно на детето, наричал го «мъничък мой Човек» (нали името му било Човекът, който…) и сипел върху него реки от любов, милвал го мислено, успокоявал го, обяснявал му се във вечна обич, докато накрая не почувствал, че детето се гушнало в него, отпуснало се и безгрижно заспало. Какво станало после ли? Това ще разкажа в някой друг постинг.

Интересна поредица стана, чакам следващата част с нетърпение...

Случва се в момента.

Невераоятно е как по пътя си стигаш до някаква задънена уличка, започва се едно лутане, търсене и хоп, в един момент попадаш на точното място! Прочитайки 5-те части се чувствах, сякаш съм си задала въпросите на Бог и той лично ми е отговорил :)
Благодатя! Дано тази история продължи.
Юлия

Тя продължава и не може да спре, защото това е живота ни.