IMAGINE (ПРЕДСТАВИ СИ)

Представи си, че няма рай, лесно е ако се опиташ, че няма ад по нас, над нас само небе, представи си, че всички хора живеят заради днес.

Представи си, че няма държави, не е толкова трудно, че няма за какво да убиваме или умираме, че няма и религии, представи си, че всички хора живеят в мир.

Ти може да кажеш, че съм мечтател, но аз не съм единствен. Надявам се някой ден да дойдеш при нас, и тогава светът ще стане едно.

Представи си, че няма притежания – чудя се дали можеш, че няма нужда от алчност или глад, едно човешко братство, представи си, че всички си делим света поравно.

Ти може да кажеш, че съм мечтател, но аз не съм единствен. Надявам се някой ден да дойдеш при нас, и тогава светът ще стане едно.

Мечтател ли е Джон Ленън? Трябва ли да станат нови революции, да бъдат сринати едни политически системи, за да възникнат други - по-добри, по-справедливи? Това вече го преживяхме и не намерихме света, който Джон описва. Възможен ли е такъв свят въобще? Аз вярвам, че да! Всеки от нас има силата да сътвори този свят в себе си. Всеки от нас може да откаже да вярва в рай и ад, в следсмъртна награда или наказание, и да избере да живее тук и сега. Всеки от нас може да изличи в себе си междудържавните граници и да поиска да види българина, турчина, гърка, американеца или руснака просто като човешки същества. Всеки може да смъкне от челото си табелката с религиозна принадлежност и да избере религията на любовта и братството. Всеки от нас, ако пожелае, може да открие вътрешната пълнота и сбъднатост, и да се освободи завинаги от страха и алчността. Светът е само избор – ти и аз живеем в един дом, работим бюро до бюро, преживяваме един климат, една икономическа ситуация, но аз страдам и оплаквам дните си, а ти си подсвиркваш и усмивката не слиза от лицето ти. Аз избирам да виждам празната половина на бутилката, ти - пълната. Светът не е реален, светът е относителен. Това го твърдят квантовите физици. Светът е това, което избереш да видиш. Казват, че туземните племена в Южна Америка въобще не видяли приближаващите кораби на испанците, защото нямали подобни обекти в своята култура. Тогава какво е реално и какво е измислица? Всичко е измислица. Всичко е представа, идея, вярване, мнение. Ако вярваш в Бог, има Го, ако не вярваш – няма и следа от Него. Ако вярваш в рая или ада, има ги и вероятно след смъртта ще се озовеш в едното или другото, ако не – ще отидеш на трето място според представите си. Ние имаме силата и способността да сътворим свой свят, свое измерение, своя Вселена. И можем да го направим съзнателно. Можем да изберем да живеем в свят, преизпълнен с радост, изтъкан от светлина, преливащ от любов, в който законът не е този на джунглата, а на братството, споделянето и единението. Само малко да настроим очилата и – готово. Джон Ленън знаеше това и създаваше този свят в песните си. И силите на тъмния избор го заглушиха завинаги. Но песните останаха, за да ни напомнят, че сме същества със свободна воля и творческата сила на Бога. Нека не чакаме повече някой или нещо да ни направят щастливи, да дойде 21-ви декември на тази 2012-та година, да спечелим шестица от Тото-то, да открием подходящия партньор или да изградим съвършено здраве. Нека съзнателно да решим сега, веднага да се радваме, да се усмихваме, да обичаме, да прощаваме, да даряваме, да прегърнем всичко живо и неживо на тази планета, за да създадем за себе си рая на земята. Никой няма да ни го даде, ние можем да го сътворим, а сътвори ли го един, ще го последват и останалите.

Ти може да кажеш, че съм мечтател, но аз не съм единствен. Надявам се някой ден да дойдеш при нас, и тогава светът ще стане едно.

:) текста ме усмихва човек... готино е. Да си представям, и да се вкарвам от едната права в другата.. имаш интересни гледни точки. Еми това е.. друго не знам какво да кажа
приятна вечер

Много точно казано - "да се вкарвам от едната права в другата". Това имам предвид. Винаги сме в някаква права, т.е. коловоз, защо да не изберем по-приятната?

... и като цяло на хората, които се опитват да променят статуквото, не за друго, ами защото на мен не ми стиска, а ми се иска... предполагам, че това е масово явление - все искаме някой друг да ни оправи... дали не е привнесено като паразит, който ходи по хората и аз също съм се заразил... за мое огромно съжаление...

Да, масово явление е, повечето от нас чакат и се надяват промяната да дойде отнякъде, доброто да ни сполети, щастието да ни се усмихне, и това чакане става безнадеждно на фона на икономическите и социални условия, в които живеем. Току виж животът ни си отлетял и преминал в чакане някак си "да се оправим". А всеки има силата да "оправи" своя свят просто като смени гледната точка, защото всичко, ама наистина всичко е относително. Преди време четох отзиви за един лекар в болница "Токуда". Разни хора пишеха, че е пияница и некадърник, а една жена горещо го защитаваше, нямало по-добър човек и специалист от него. Защо? Защото я излекувал от някакво заболяване. Коренно противоположни мнения за един и същи човек. На едни зимата с тези обилни снеговалежи тежи, други, които обичат зимни спортове, й се радват. Иди та разбери кое е добро и кое лошо. Та вместо да чакаме и да се вайкаме можем да ИЗБЕРЕМ да виждаме пълната половина на бутилката, да си създаваме радост там, където другите гледат омърлушено, да творим там, където другите отпускат ръце или избират да рушат. Това си е нашия живот, защо да го пропиляваме?

... попълних формата, но никой не ми отговори - става въпрос за Акашови записи, курс-посвещение. Бихте ли ми казали кога се провежда отново в София, каква е цената и условията?

Благодаря.

Привет, проверих имейлите, не сме получили вашия. Отговарям на въпросите в лично съобщение във вашия блог. На добър час.

От години работя върху себе си точно за да постигна тази промяна - да пребивавам в 'тук и сега' и да се радвам на това. Но мисля, че за да го поискаш трябва да стигнеш дънота, първо да поискаш да не си жив и тогава се задейства механизмът на търсенето и намирането. Тогава започват да се появяват правилните въпроси и търсене на удовлетворяващи
отговори............и пътя е дълъг, и не лесен. И трябва много да искаш тази промяна за да стигнеш до радостта и хармонията. Пожелавам на всички да достигнат това състояние! И благодаря на тези, които ни помагат по пътя :)

Съгласен съм с всичко, което казваш, само не с определението "пътят не е лесен". Ти избираш да го видиш такъв и нарамваш сизифовия камък. Въобще идеята за "път" възниква, когато започнем да си даваме оценки. А можем да живеем без да слагаме положителен или отрицателен знак на своите опитности, и тогава няма път, няма борба, има просто живот. Наистина е личен избор как ще видиш нещата. Няма обективен свят извън нашата гледна точка. Именно за това говоря в текста по-горе - за пълната и празната половина на бутилката.

Ако закусвам, обядвам и вечерям с всичко, което си написал, то 100% ще ми се получат нещата, ако не се наситя ще добавя и междинни закуски :). Но искрено се надявам да има постоянно 'храничка' :)
Бъди здрав!

Пожелавам ти да се заситиш.