Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.03.2012 13:58 - Човекът, който се научил да обича себе си - I част
Автор: novienergii Категория: Лични дневници   
Прочетен: 5453 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 05.03.2012 14:02


Имало един човек, който много обичал жена си, децата си, кучето си и дори старата асма, под която имал навика да седи привечер и да слуша как птичките изпращат деня. Хубаво, но един ден човекът сипал храна на кучето, а сетне от любов посегнал да го погали. Кучето, обаче, нали си е звяр, изтълкувало погрешно протегнатата ръка на стопанина си, решило, че иска да му вземе храната и го ухапало до кръв. Болката била двойна - от кървящата рана и от изневярата на любимеца. Разочаровал се човекът, разлюбил неблагодарното куче и прехвърлил цялата си любов на жена си, децата и асмата. Обаче скоро след тази случка жената си хванала любовник, започнали се кавги, обвинения и най-накрая тя напуснала съпруга си. Това вече била дълбока и трудно зарастваща рана, не в ръката, а в самото сърце. С години страдал нашия човек, но накрая пренасочил любовта си към своите деца и към остаряващата асма и взел да се съвзема. Но не щеш ли асмата, която била наследство от дядо му и доживявала последните си дни, хванала някаква болест, дето ходи по старите асми, и ритнала топа в смисъл, че изсъхнала. Нямало вече къде да седи човекът привечер и да си пие ракията, ох, сбърках - да слуша как птичките изпращат деня. Вместо това взел да се заседява пред телевизора, но не бил щастлив, много рани се били отворили в живота му. И, какво да прави, прехвърлил цялата си любов към децата, хванал се за тях като удавник за сламка. Годините обаче минавали, едно след друго децата отлетели за далечни места - да работят, да създават семейства, и накрая човекът останал съвсем сам с телевизора. Често очите му се насълзявали ей така, от само себе си, той се хващал за сърцето и недоумявал защо получил всички тези неща като отплата за силната си и предана любов. Станало му навик да вдига глава към небето и да пита, че и да упреква Бога за тези събития. А любовта, която си стояла в него, но вече нямало към кого да се насочи, го мъчела отвътре. И той взел да се моли на Бога: Господи, не мога повече в тази самотия, моля те дай ми някой, който никога няма да ме нарани, никога няма да ме изостави, никога няма да ме замени с друг. Дай ми някой, който да е винаги с мен, а пък аз ще му отдам цялата си любов! Ден и нощ отправял тези горещи молитви към Всевишния и една вечер, дали от ракийката, дали сънувал пред телевизора или Бог наистина му отговорил, но чул гръмовен глас да казва: Стига си молил! Ми че Аз съм ти дал такъв човек откакто си дошъл на този свят и той постоянно е с теб, дори и сега, докато отправяш тези непрестанни молитви към Мен, човек, който никога няма да те напусне, който никога няма да те замени с друг, който не ще те изостави нито поради старост и смърт, нито поради изневяра (е, може и да те нарани някой път, но само ако ти му позволиш). Този човек винаги е с теб, ден и нощ, в добри и лоши времена, и ще бъде с теб вечно. Този човек си ти!
Като чул какво казва Бог, жадният да обича и да бъде обичан човек се плеснал по челото: "Бре, как не съм се сетил! Ама разбира се, веднага започвам да обичам себе си." И започнал. Обаче се сблъскал с непреодолими трудности. Първо, той не се харесвал особено, нито като характер, нито като външност. Смятал, че има много слабости и несъвършенства, които просто не били за обичане. Пък не бил и красавец. И второ, как така да обича себе си, той да не е двама човека едновременно. Въртял, сукал, ...опитвал поне малко да се обикне, но цялото това упражнение му изглеждало странно и неприсъщо. Накрая се предал и отново започнал да отправя горещи молитви към Бога: ама как да се обичам, бе Господи, не се получава, обясни ми как да го направя и т. н. Едно нещо трябва да му се признае на този човек - бил голям инат. Молел се ден и нощ, докато накрая Бог отново не издържал и му отговорил: Добре, добре, ще ти кажа как. Я се замисли защо обичаше толкова много жена си, дето те напусна. Защото беше твоята жена, нали, с която създадохте дом, семейство и делехте живота си, твоята жена, която переше ризите ти, готвеше ти и ти роди деца. Защо обичаше децата си толкова много? Защото са си твоите деца, нали не обичаш по същия начин децата дори на най-близкия си приятел. Защо обичаше така силно кучето си? Защото го беше отгледал от кутре, защото си беше ТВОЕТО куче. Защо обичаше толкова много старата асма? Защото я бе посадил дядо ти, а пък ти седеш всяка вечер под нея да си пиеш ракийката. Това бе ТВОЯТА асма. Обичаше всичките тези същества само защото са ТВОИ, защото произтичат от ТЕБ. Как може тогава да не обичаш себе си? Само дето се инатиш и не искаш да видиш очевидното, а то е, че винаги си се обичал, че няма как да не се обичаш. Хайде, докосни гърдите си с ръка и си кажи "Аз съм си най-близкия човек, аз съм си най-скъпото същество, наистина се обичам и милея за себе си", пък да видим какво ще стане. Така рекъл Бога и замлъкнал, а пък човекът пак се плеснал по челото и понеже бил изпълнителен (сигурно е бил зодия Дева), веднага започнал да прилага техниката, която Господ му дал.
Какво станало после ли? Ще го разкажа в някой друг постинг.

 



Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: novienergii
Категория: Лични дневници
Прочетен: 285042
Постинги: 30
Коментари: 236
Гласове: 155
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031