Има една думичка – «трябва», която ни слага вериги, подрязва ни крилата, запушва ни устата, плющи с бич над нас, като че ли сме впрегатни животни, ръчка ни с остен - въобще прави всичко възможно да ни превърне в жалки, несвободни, нещастни хора. Не отричам, че «трябва» си има своята функция в дадени периоди от живота ни, когато просто е нужно да проявим воля. Мързеливите и инертните имат голяма нужда от «трябва». Така че да не използват моето писание като оправдание пред себе си и другите да си тънат в мързела.

Обаче повечето от нас са просто пристрастени към «трябва», това си е един вид зависимост. Ние се крием зад тази дума и полека-лека тя поема контрол над живота ни. «Е, трябва да ставам». Кой ти го нарежда, каква е тази неведома сила, която ти заповядва да станеш? Къде остава свободната ти воля? Ти индивид ли си или пионка в ръцете на обстоятелствата? Каква кощунствена дума! Та нима не съм господар на живота си? Не аз ли решавам какво да правя във всеки един момент?! Може да ме притискат всякакви събития, но аз решавам дали да се поддам и как да реагирам.

Знам, вече писах за «трябва» в предишния постинг «Език мой…». Но виждам колко хора, които дори са чели този постинг, ръсят «трябва» наляво и надясно. Истина е, че чрез «трябва» можем да постигнем много. Но от един момент нататък тя започва да ни ограничава, да ни притиска все по-здраво до стената. Започва да ни оплита като паяк и един ден се оказваме в ролята на изядената муха – остава само сухата външна обвивка, а отвътре е празно.

Предлагам да заменим тази дума-кръвопиец с друга – «искам». Да, ама смеем ли? Ще дръзнем ли да кажем на любезния си домакин «Знаеш ли, искам да тръгна вече». Със сигурност ще го изненадаме. Ще го сепне нашата откровеност, нашата независимост, силата на личността ни. Може да не му стане много приятно. Затова казвам: смеем ли? Смеем ли да заявим пред света, че съществуваме, че ни има и възнамеряваме да се възползваме докрай от този факт? Не казвам да започнем да се фукаме с тази нова дума «искам», да кокетираме и се самоизтъкваме. Казвам най-после да станем честни хора. Да признаем на всеослушание, че правим това или онова, защото го искаме и сме готови да поемем последствията. Казвам да поемем отговорност и да заживеем по закона на себеуважението.

Уверявам ви, че тази малка замяна на едната дума с другата може да промени живота ви. «Трябва» трябва да отпадне! Нищо не трябва. Аз избирам, аз искам. Толкоз.

Първо ще трябва да заловим «трябва». От ежедневна употреба сме претръпнали за нея, сраснали сме се с нея и дори не забелязваме, че я използваме. Така че ще тръгнем на лов – ще се опитаме да я хващаме всеки път, когато напира да излезе от устата ни. А сетне ще я заместваме с «искам», или с нещо подобно. Скоро ще почустваме разликата. Вече не сме жертва на обстоятелствата, треска, подмятана от вълните на съдбата ни, вече сме господари на живота си. Ето го и следващото откритие – няма съдба! Всичко, което ни се случва, е резултат от наши избори, макар понякога те да не са съзнателни. Ако се вгледаме внимателно ще открием, че наистина животът ни е низ от следствия, а причините са винаги в нас. Това е честното отношение и това е начинът да си върнем силата. Знам, че на някои им е много приятно да се чустват жертви, да се оплакват и окайват. Така че нека всеки избере между «трябва» и «искам». Това е равносилно на избора между безлично робство и безгранична свобода.

Искам да кажа...
че това е добро, и то доста...

Съгласна съм, "трябва" ни държи за врата и ни натиска надолу. "Трябва" е неосъзнат избор, подчиняване и следване на чужди желания и модели, или простичко оправдание, маскиращо собствената неувереност. Сърдечен поздрав! :)

Искам е опасна дума.Най-лесно е да искаш,но трябва да се съобразяваш и с останалият свят."Едно е да искаш,друго е да можеш и съвсем трето и четвърто е да го направиш."Хубаво е да искаш,но то влачи след себеси мога и т.н.