Един любознателен млад човек отишъл при известен учител и помолил учителя да го вземе за свой ученик. Учителят помисли помислил, па рекъл: "Ще те взема за мой ученик, ако можеш да ми кажеш кой си. Върви си сега, медитирай колкото време е нужно и ела, когато имаш отговор". Така и направил младият човек. Медитирал един месец ли, една година ли и пак се озовал пред учителя. "Знам кой съм - казал нахакано, - аз съм моето тяло!"
"Не е истина, заблуждаваш се - отвърнал учителят. - Върви си и медитирай още".
Медитирал младежът, година ли, две ли и пак дофтасал при гуруто. "Е, вече нямам съмнение, аз съм емоциите и чувствата си."
"Пак не уцели, пак си на крив път - заявил учителят. - Върви и медитирай още."
Прибрал се у тях младият човек и се потопил в още по-дълбока медитация. И ето го след две ли, три ли години - пак стои пред учителя: "Вече знам кой съм отвъд всякакво съмнение! Аз съм мислите си!" Така казал и огледал триумфално престарелият учител. Ала светецът махнал пренебрежително с ръка: "Лъжеш се, момко, не си мислите си, никога не си бил и никога няма да бъдеш. Така че върви си у дома и медитирай още."
Младият човек се замислил дълбоко, по целия път към дома размишлявал, а когато стигнал вкъщи потънал в дълбока медитация и така пет ли, десет ли години, кой знае. И ето го идва един ден отново в ашрама на учителя, застава скромно пред гуруто и промълвява: "Знам кой съм. Това, което съм няма име и не може да бъде описано. Аз съм чисто съзнание, вечен и безкраен АЗ, който нито е бил раждан, нито ще умре."
Учителят го погледнал и сякаш имало сълза в окото му. "Ти разбра кой си - казал бавно. - Но не мога да те взема за свой ученик, защото вече ти си учител. Остани в този ашрам като негов гуру и води хората от незнание и заблуда към истина и светлина." Така рекъл, станал и заминал в неизвестна посока, а младият човек, който вече не бил чак толкова млад, в косите му имало сребърни нишки, седнал на мястото на стария учител и запял тиха песен, която се чула чак до другия край на света: "Аз не съм тялото, аз не съм чувствата, аз не съм емоциите, нито мислите. Аз съм вечност, която няма име, аз съм безсмъртие, аз съм самия живот. Аз съм този, който съм."

Замислех се, дали наистина това не е естественото движение към себепознанието? Научаваш се да обичаш себе си искрено и дълбоко и след това идва ОСЪЗНАТИЯТ отггор - 'Аз съм чисто неродено съзнание....' . А какво ли следва за човеко след това?... Може би ще дойде и отговорът.