В последния си постинг използвах думата «лечение», за да предам по разбираем начин идята за това, как любовта към себе си може да бъде средство за постигане на добро здраве. И след като използвах този термин, се отказах от него. Да се занимаваме с лечение, означава да се занимаваме с болести. По този път вечно ще се лекуваме, без да можем да се излекуваме. Идеята за лечение съдържа в себе си и идеята за болест. Всичко това трябва да си иде от нас, ако искаме да познаем Здравето.
Казват «пари при пари отиват». Това важи за всичко – сходните енергии се търсят и се намират. Важи и за здравето – «здраве при здраве отива». Ако в нас надделява болестта под каквато и да било форма – като мисъл, идея, емоция или физическо неразположение – здравето няма как да влезе и да се настани. Може да има облекчение или подтискане на заболявания, но не и трайно здраве. Нужно е да създадем здраве в себе си дори да сме физически недобре, дори да имаме диагностицирано заболяване, за да привлечем здравето, защото «здраве при здраве отива».
И това става, когато се освободим от всякаква мисъл за болест, т. е. и от всякаква мисъл за лечение.
Хората, които са се излекували от най-тежки заболявания са работили на много нива, взимали са лекарства, визуализирали са как се изчистват от болестта, призовавали са лечебни енергии на помощ, т. е. работили са активно именно за излекуване, но не със съзнание на болни хора. В момента, в който са взимали решение да се освободят от болестта, самото им решение вече е било здраве. Това може да стане за миг. В този миг цялото същество се провиква: «Аз съм здрав!» и изходът вече е решен. Техниките и лековете, които се прилагат в последствие, са подробности.
Веднъж видях с очите си да става подобен обрат в документален TV филм. Една жена, майстор на маратонското плуване в ледени води, се опитваше да преплува една миля във вода, температурата на която бе под нулата. Фактически плаваше в една киша от солена вода и лед накъде в Северно море. Лицето и посивя, тя забави темпо и екипът се разтревожи, че може да припадне и дори да загине. Изведнъж на устните й се появи усмивка и тя загреба мощно с ръце, стигна до брега, излезе от водата и дори отказа да се завие цялата с одеялата, които й предложиха.
Тя пусна живота в себе си и победи настъпващата смърт. «Живот при живот отива».
Любовта е живот. Така че нека сега, тук, в този миг си кажем «Аз обичам себе си!» и го повтаряме, докато не почувстваме как сърцата ни се отварят и любовта се разлива по цялото ни тяло, докато не я усетим с клетките си, с всеки орган и всяка тъкан. «Аз съм дете на любовта, аз съм дете на живота, АЗ СЪМ ЛЮБОВ!» И нека забравим за болести и лекуване. Когато говорим на органите си, не го правим, за да се лекуваме, а за да се потапяме в блаженството на любовта. Правим го заради радостта, която ни носи, правим го заради щастието без въобще да мислим за резултата. Не е наша работа да се грижим за изхода, ние сме деца на любовта и оставяме всичко в нейни ръце.
Забележете, че когато говорим на органите си, не утвърждаваме нищо, свързано с оздравяване, не искаме нищо от тях, те са съвършени такива, каквито са. Просто им се обясняваме в любов. Ще дойде момент, когато дори физическите болки ще бъдат причина за радост, защото ще ни подсещат да дадем любов на тялото си. Това е мигът на изцелението, което ще ни озари без да го търсим и чакаме - изцеление от вътрешните конфликти, от страданието и страха. В резултат болестите ще си тръгнат, но нас вече няма да ни е грижа, защото ще сме на едно място, което е отвъд болест и здраве. Това нетленно място е у всеки от нас и чака да бъде открито.

Много хубав и точен постинг. Хареса ми и често ще повтарям изразите: Здраве при здраве отива" и "Живот при живот отива".
Често болестите са ни нужни за параван. Имаме нужда да прикрием нещо от другите, а понякога и от себе си. Докато не разберем какво е това, никакво здраве не можем да постигнем. Здравето е нагласа, настройка, а също и честност да открием и приемем причината за болестта си, която най-често е психогенна.
Благодаря за хубавия постинг!

И аз благодаря за точните думи. А пък понякога болестите ни си поставят още по-амбициозни цели: да въздействат на околните, да привличат внимание, да доказват нещо, дори да задържат някой човек до нас. Понякога са резултат от умора, или от желание да "сменим коловоза". Наистина, ако сме малко по-честни и осъзнати, и ако обичаме себе си малко повече, можем да избегнем доста заболявания. И това е най-добрата профилактика.

Много точно казано! "Здраве при здраве отива", "Любов при Любов отива". Според мен Любовта и Здравето са състояние на съзнанието, състояние на духа. Когато си в това състояние на съзнанието - ти обичаш всичко. И всичко се разширява и изпълва с Любов и Светлина. Цветовете стават по-ярки, звуците по-чисти. Наистина е много важно да не попадаме в синдрома "лечение - болест", защото ако концентрираме цялата си мисъл и енергия в "болния орган", то ние отново създаваме дисбаланс. Забравяме за останалата част от себе си. Когато се постигне вътрешното състояние и съзнание на ЗДРАВ, си отива точно идеята за болестта, а и самата болест. Благодаря ти, Петре! Защото това, което правиш с енергийните ти сеанси, не е само лечение, а дълбоко вътрешно осъзнаване, хармонизиране и реализиране. Помагаш ни да достигнеме до съзнанието и състоянието на ЗДРАВ и ОБИЧАН. Дори обичта към предметите, които ни служат в ежедневието, ги прави по-дълготрайни а функцията им по-безпроблемна. Например - старата кола, използвана с любов - може с години да не ни даде никакви проблеми, а новата кола - използвана с гняв и неудовлетвореност - се разваля сериозно още на първия месец. С Любов - към Здраве!

Много се радвам на твоя коментар, както и на този на hel. Те и двата прибавят нови идеи към написаното от мен. Считам ви за съавтори. Благодаря.

Ето,това се казва позитивизъм!Какво е любовта!позитивно чувство към света,хората,...себе си.Но как да не мислим за болестите като ни боли?Не трябва ли да открием причините за болестта и след това да се лекуваме с утвърждения и с любов към себе си?Емилия

Не казвам да не мислим за болестите и болките, а да ги използваме, за да усилваме любовта към себе си. Ако подходим така, болката става повод да си дадем любов и в крайна сметка - да изпитаме радостта от тази любов, стига тя, болката, да не е прекалено силна. Хората са надмогвали дори болката на зъболекарския стол, но повечето от нас просто ще трябва да вземат болкоуспокоително. Да, важно е да знаем дълбоките причини за заболяването, но и това се прави в името на радостта. Ако прекалено мислим за болести и лечение, ще сме вечните боледуващи, с кратки подобрения и нови влошавания.

Жалко, че ние не винаги го осъзнаваме или пък го правим прекалено късно, когато е нужно да приложим повече усилия....А колко по-лесно би било всеки ден да се оставяме на силата на любовта вътре в нас...., но за да я има нея, трябва да сме осъзнали тази истина.....и пак всичко тръгва от нас. Силата да променим живота си е в нас, но е необходимо да го поискаме и да съдействаме за това, а не просто да чакаме някаква външна намеса.

Понякога болестите ни пробуждат да променим живота си изоснови. Според мен в това се състои поне част от космическата им функция. Разбира се, много по-добре е да ни намерят подготвени поне донякъде, а още по-добре е въобще да не дойдат. Ако прибягваме ежедневно до "силата на любовта", както ти я наричаш, шансовете да се разболеем намаляват драстично.

Прекратете с тези реклами. Stop these adds. Не са нужни.