В нас има едно същество, което изгаря за любовта ни. То е вперило очи в нас сякаш сме единственото му спасение и чака, надява се, да кажем магическите думички. Но ние не знаем за него, не виждаме изпълнените му с копнеж и надежда очи, и просто го отминаваме. И тогава то се изпълва със страх, свива се, трепери, отчаяно търси къде да се скрие от огромния, заплашителен свят, надвиснал над него. Какво става, когато някое животно бъде притиснато в ъгъла? Напада! Може да е пекинез, може да е плъх, почувства ли, че са му пресечени пътищата за бягство, напада. Страхът му вдъхва смелост и го превръща в свиреп звяр – да не си насреща му. Малкото, треперещо същество, копнеещо за нашата закрила и обич се преобразява, подобно на върколак, в космато чудовище и напада с рев. Цялата световна лошотия е резултат от страх. Гневът, омразата ни, жестокостта ни са защитна реакция или начин да компенсираме разни вътрешни липси и недостизи. Разрушителните сили в нас, които периодически се отприщват и помитат всичко пред себе си – личности, животи, семейни огнища, градове и държави - са отмъщението на онова малко, безпомощно същество, което молеше за една нежна дума от нас, но така и не я получи. Да му бяхме обърнали внимание, да му бяхме прошепнали, че няма за какво да се бои, защото сме винаги с него и го обичаме…

На 5-ти, събота, ще водя в Център «Гайа» еднодневен курс «Срещи с Господаря на живота ни - и как да го накараме да изпълни желанията ни» (повече информация в линка http://www.facebook.com/event.php?eid=185403741494954). Вече е време да узнаем кой дърпа конците на битието ни, ту с разтреперана детска ръка, ту с космата, въоръжена с нокти лапа. Време е да го видим така ясно, както се виждаме в огледалото. Време е да узнаем кой стои зад страха, гнева и омразата, и да потърсим път към него. Ако не намерим този път, нямаме шанс някога да постигнем мир и хармония, нито на личностно, нито на световно ниво.

Добрата вест е, че мъничкото, уплашено същество все така чака магическите думички и няма да се откаже да чака, защото знае, че в тях е утехата и трайното му спасение. Дали не бихте му ги казали още днес, още сега? Много пъти по време на сеансите, които провеждам, съм виждал да става чудо. Няколко думи на любов, изговорени дори плахо и неуверено – и онова копнеещо за нежност дете се отпуска, разтваря се, изпълва се с радост и безгрижие. Тогава пречките се стапят, а светът се превръща в светло, дружелюбно място. Тогава звярът заспива и може някой ден да не се събуди…

 

би било хубаво ако повече хора можеха да направят това :) Необходимо ли е задължително да стане с курс?! Имам предвид, че доколкото прочетох това е само в София..

Привет. Курсът е един от начините, написаното в блога от мен е също указател за лична работа и разпознаване на двуполюсната ни природа. Провеждам сеанси по скайп с целия свят, така че и това е вариант. Нищо не може да попречи на искрения изследовател на себе си да се опознава и самооткрива, дори и съвсем сам. А помощта винаги идва отнякъде. На добър час.

от статията...
Кое е това същество в мен дето чака любовта ми? Кой живее в мен???
И кой е господарят на живота ми?

Това същество сте вие, аз, всеки от нас. Ние сме различни, но всички се люшкаме между два полюса - страх и гняв, безсилие и агресивност, чувство, че сме жертва на обстоятелства или хора и реакция срещу тези обстоятелства или хора, радост и скръб и т. н. Дайте си любов и няма да се чувствате жертва на никого и на нищо - нито на Бойко Борисов, нито на кризата, нито на времето, нито на болести, нито на безпаричие. Тогава и "лошият" полюс във вас няма да се задейства.

означава на практика да си дам любов? Как си проличава това в ежедневието? Нещо практично да ми кажете?

Докосва ли ли сте някой или нещо с нежност? Сега докоснете себе си по този начин. Казвали ли сте на някой "обичам те"? Сега кажете на себе си тези думи. Купували ли сте на някой специален човек в живота ви мартеница? Сега купете на себе си, ако още не сте го сторили. И не се отказвайте да повтаряте тези прости действия, докато любовта не се събуди. Тя е у вас, къде да е, и вие я познавате. Дайте и шанс!

малко странно ми звучат тези неща...Не е ли твърде нарцистично?? Да казвам на себе си "обичам те"??? Не съм забелязала да се мразя, въобще има ли човек, който мрази себе си и защо?
Каква е идеята да ухажвам себе си? Това не е ли егоцентризъм и себелюбие? Да слагам личното АЗ на пиедестал, да си се любувам и възхищавам??
Не е ли по-добре да раздаваш на другите любов, отколкото да се любуваш сам на себе си? Защото винаги е по-добре да даваш, отколкото да вземаш.

Благодаря за честните думи. Може би вие наистина сте хармонична личност, която няма проблемите на повечето хора. По мои наблюдения болшинството от нас са измъчвани от неувереност, неприемане на себе си и страх. Как да обичаме другите, когато се боим от тях? Лично аз започнах да обичам себеподобните, едва когато се научих да обичам себе си. Преди това ми пречеха страховете и комплексите. Не преподавам нарцисизъм, а любов. Нарцисизмът е любуване на някакво свое качество, а любовта не се интересува от качества, тя те приема такъв, какъвто си. По този начин е обичал Христос, когато е казал на кръста "Отче, прости им, те не знаят какво правят". По този начин можем да обичаме себе си.

Не знам защо някои от коментарите ми излизат под надслов "анонимен". Всъщност са от novienergii.

за любезният Ви отговор. В действителност, може би именно неуверените и подтиснати хора, биха се възползвали от подобно насърчение. Със сигурност има много депресирани и немотивирани хора, без желание за борба и липса на самочувствие. Може би неумението да обичаш себе си означава точно това - липса на себеуважение и увереност, самоподценяване и липса на самочувствие. Добре е човек да се види такъв, какъвто е. Така или иначе всеки човек, независимо какъв е, е божие дете и много ценен в очите на Бога.

И тази информация е много полезна за нас!Благодаря!Да ние живеем в двуполюсен свят:жесток,но и красив.Знам,че всеки изгражда реалността си,чрез мисли,емоции и постъпки.По какъв начин ще се отнесеш към Господаря,т.е. "каквото посееш,това ще пожънеш".Ако обичаш детето в себе си безусловно,нежно,с дълбоко разбиране,тоще ти отговори по същия начин и обратно,ако се държиш с него надменно,подценяваш го и то ще отговори така.

Учител съм и наблдавам как се изменя едно дете, ако подходиш към него с мила дума, усмивка и насърчение, и то особено в момент, когато с нещо се е провинило и очаква да го нападнеш: отначало ме гледа учудено, а носле изведнъж усещам как се отпуска и невидимата преграда пада....и то те допуска до себе си....Но при децата нещата са неимоверно по-лесни, при възрастните е много по-трудно: трябва да се преодолеят пластове натрупано недоверие и напрежение, но смятам, че не е невъзможно....По трудно е понякога да разбереш сам себе си и да се изпълниш с разбиране и позитивизъм, защото първо сме склонни да се дамообвиняваме и настройваме отрицателно...
Поздрави за интресния материал тук, който отново ме провокира да се замисля за много неща!

Да, при възрастните е по-трудно, но детето е живо в нас, само че се спотаява в някое кътче - често обидено, скърбящо, изплашено. Добрата дума към нас самите може да го пробуди и освободи. После още и още добри думи. Нужно е постоянство.